Бръкнах в джоба на палтото си и открих надежда. Продължих напред по улицата, спъвайки се в есената шума и на ъгъла с третата пряка завих, следвайки пътя на вятъра. Въздухът пламенно пееше езическа песен, а листата танцуваха електрически танц. Не усещах студ в костите си, защото в джоба си имах надежда, а в очите – красота.
Това се случи отдавна, вече не помня точно кога, но още нося със себе си топлината на онзи следобед. Днес навън е студено, аз стоя до прозореца и чакам с нетърпението на дете есенната мъгла. Знам, че след нея е нищото, но се усмихвам, защото в джоба си имах надеждата, а в ушите ми ехти смях, събиран с радост по целия път.
На ъгъла с третата пряка завих рязко, не помня наляво или надясно, но това вече няма значение. Малко коте си играеше с шумата, а свраките огласяха дърветата с веселото си грачене. Никога не съм се чувствала толкова безгрижна, дори в разгара на лятото. Затичах се след вятъра. Не успях да го догоня, но го попих с върховете на пръстите си. Той е още тук с мен. В този забравен следобед ми показа цветове, за които дотогава бях държала очите си затворени и музика, която не подозирах, че съществува.
Сега стоя до прозореца и се усмихвам, защото това е всичко, което има значение. Надеждата отдавна не е в джоба ми - подарих следобеда на някой друг. Дано носи радостта със себе си днес.
вторник, 2 декември 2008 г.
понеделник, 1 декември 2008 г.
Благотворителност
Навън застудя и замириса на най-досадния от всички празници – Коледа. Както можеше да се очаква, с това не ме сполетя ненадейна радост – всяка година по това време ми се налага да се боря с отегчение и сметки за бъдещето, които никога не ми излизат. Обикновено за разнообразие започвам да се занимавам с разни пълни щуротии, които се предполага, че ще ме разсеят. Тази година съм на вълна благотворителност. Няма да споменавам семейни спонсори, сиропиталища, бездомници и коледни базари – те са по подразбиране.
По-миналия петък малко след експлозията от смях около едни пръчици с пармиджано, покрай нашата маса мина една жена със стръкчета здравец. Л. я изгледа злобно, наведе глава и започна да реди някакви ужасни неща по нейн адрес под носа си. Човекът асоциирал въпросната дама с голямо лично нещастие. Типично по мой маниер мило поздравих жената, изчаках я да отмине и сдъвках нищо неподозиращия Л., всъщност направо му изнесох нравоучителна беседа. Вбесявам се, когато някой се отнася с неуважение или снизхождение към хора в беда. Грозно и нечестно е.
Не знам дали някога ви се е случвало да изпадате в дилема относно събдата на стар пуловер, който навремето ви е бил особено мил, но като всяко едно нещо на този свят се е протъркал, омалял ви е, а и е ужасно старомоден. Рядко си губя времето в подобни размисли, обикновено директно се разделям с ненужната вещ. Все пак имам един живот и не ми се иска да го превръщам в склад – на предмети, на хора или на спомени. Всички тези имат свойството да стават еднакво ненужни, когато остареят.
Преди време направих подобна чистка и всичко си изглеждаше много ясно и подредено, докато миналата събота един пуловер не изпълзя от килера. Първоначално се стъписах – мислех, че няма как това да се случи. Обзе ме странна несигурност, която винаги е най-сигурният предвестник на буря. Изпаднах в бяс и в унисон с коледните празници го избих на чудовищна благотворителност. Казах на пуловерът колко незначителен и раздърпан е всъщност и го попитах защо не оценява престоя си в чистилището – все пак отдавна можеше да е на боклука. Понякога не си давам сметка как с думи разнищвам пуловери и наранявам хора. И всичко това, продиктувано от привидно великодушие.
Радвам се, че този път успях да се осъзная и се опитах да хвана бримката навреме с едно искрено извинение. Реших, че след като пуловерът, съзнателно или не, е успял да се пребори и да остане в килера вместо да хване пътя към забравата, е редно да си го прибера обратно. Понякога просто не можеш да го изхвърлиш, макар и да не знаеш какво точно ще правиш с него и предпочиташ да си го влачиш със себе си.
Този пуловер ме е спасявал в студени зими или поне аз така си мисля, повлияна от оптимизма на някакви спомени. Сега е мой ред да направя нещо за него и няма да го оставя на декемврийския студ.
По-миналия петък малко след експлозията от смях около едни пръчици с пармиджано, покрай нашата маса мина една жена със стръкчета здравец. Л. я изгледа злобно, наведе глава и започна да реди някакви ужасни неща по нейн адрес под носа си. Човекът асоциирал въпросната дама с голямо лично нещастие. Типично по мой маниер мило поздравих жената, изчаках я да отмине и сдъвках нищо неподозиращия Л., всъщност направо му изнесох нравоучителна беседа. Вбесявам се, когато някой се отнася с неуважение или снизхождение към хора в беда. Грозно и нечестно е.
Не знам дали някога ви се е случвало да изпадате в дилема относно събдата на стар пуловер, който навремето ви е бил особено мил, но като всяко едно нещо на този свят се е протъркал, омалял ви е, а и е ужасно старомоден. Рядко си губя времето в подобни размисли, обикновено директно се разделям с ненужната вещ. Все пак имам един живот и не ми се иска да го превръщам в склад – на предмети, на хора или на спомени. Всички тези имат свойството да стават еднакво ненужни, когато остареят.
Преди време направих подобна чистка и всичко си изглеждаше много ясно и подредено, докато миналата събота един пуловер не изпълзя от килера. Първоначално се стъписах – мислех, че няма как това да се случи. Обзе ме странна несигурност, която винаги е най-сигурният предвестник на буря. Изпаднах в бяс и в унисон с коледните празници го избих на чудовищна благотворителност. Казах на пуловерът колко незначителен и раздърпан е всъщност и го попитах защо не оценява престоя си в чистилището – все пак отдавна можеше да е на боклука. Понякога не си давам сметка как с думи разнищвам пуловери и наранявам хора. И всичко това, продиктувано от привидно великодушие.
Радвам се, че този път успях да се осъзная и се опитах да хвана бримката навреме с едно искрено извинение. Реших, че след като пуловерът, съзнателно или не, е успял да се пребори и да остане в килера вместо да хване пътя към забравата, е редно да си го прибера обратно. Понякога просто не можеш да го изхвърлиш, макар и да не знаеш какво точно ще правиш с него и предпочиташ да си го влачиш със себе си.
Този пуловер ме е спасявал в студени зими или поне аз така си мисля, повлияна от оптимизма на някакви спомени. Сега е мой ред да направя нещо за него и няма да го оставя на декемврийския студ.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
