Откритие

Бръкнах в джоба на палтото си и открих надежда. Продължих напред по улицата, спъвайки се в есената шума и на ъгъла с третата пряка завих, следвайки пътя на вятъра. Въздухът пламенно пееше езическа песен, а листата танцуваха електрически танц. Не усещах студ в костите си, защото в джоба си имах надежда, а в очите – красота.

Това се случи отдавна, вече не помня точно кога, но още нося със себе си топлината на онзи следобед. Днес навън е студено, аз стоя до прозореца и чакам с нетърпението на дете есенната мъгла. Знам, че след нея е нищото, но се усмихвам, защото в джоба си имах надеждата, а в ушите ми ехти смях, събиран с радост по целия път.

На ъгъла с третата пряка завих рязко, не помня наляво или надясно, но това вече няма значение. Малко коте си играеше с шумата, а свраките огласяха дърветата с веселото си грачене. Никога не съм се чувствала толкова безгрижна, дори в разгара на лятото. Затичах се след вятъра. Не успях да го догоня, но го попих с върховете на пръстите си. Той е още тук с мен. В този забравен следобед ми показа цветове, за които дотогава бях държала очите си затворени и музика, която не подозирах, че съществува.

Сега стоя до прозореца и се усмихвам, защото това е всичко, което има значение. Надеждата отдавна не е в джоба ми - подарих следобеда на някой друг. Дано носи радостта със себе си днес.