Откъде накъде?

Откъде накъде? Ей това нещо не му излизаше от главата.

Филип е на 26 години и пуши цигари. Филип обича силните усещания, но невидими пречки, които простосмъртните условно наричат страх, цял живот са го спирали да вземе това, което иска. Затова пуши силни цигари и ги усеща силно.

Филип не знае какво иска от живота си. Губи прекалено много време в мисли по този въпрос и обикновено протяжните часове на размишление се осмислят с дълбоко вдишване от успокоителната цигара и препълнен пепелник.

Филип се страхува от смъртта. И това вече е страх, истински и осезаем. Понякога грапав, понякога лепкав, понякога хлъзгав, а друг път просто чист. Когато мислите не водят битката, наречена изграждане на план за живота и систематизация на желанията, се занимават с преповтаряне на внимателно наизустените текстове от оръфания медицински учебник, който е фамилно наследство на нечие друго семейство, изтъргувано преди няколко години на Славейков срещу 5 лева. Книгата е доста старичка, а медицината напредва бързо, но някак е хубаво да виждаш латинските термини и върху пожълтяла хартия – в интернет има всичко останало.

Филип обича да говори дълго за страховете и чувствата си, но никога не е искрен, защото никога не е наясно с това, което изпитва. Когато нещо не му изнася – мълчи. Понеже животът по презумпция е несправедлив и гаден, мълчи често.

Миналата неделя се събуди със странното усещане, че е твърде рано и беше прав. Филип не обича сутрините – някак прекалено организирани са и винаги се втурват нахално в личното му пространство в отчаяни опити да приведат в ред повсеместния хаос. Филип не е експериментатор, макар че тайно се надява, че е, и не се дразни от хаоса. Някой ден може и да го подреди, но трябва да е сигурен в решението си – не иска да сбърка, защото това би коствало нови главоблъсканици. Намерил е сигурно убежище от всички неволи, въпроси и недоволства – сънят. Решението е почти идеално като изключим сънищата. Филип не обича да сънува и има късмет – обикновено се събужда с промит от нищото мозък, но има и едни други сутрини, носещи неприятния вкус на съня. Проблемът с глупавите нощни видения е, че никога не са неутрални - вижда само кошмари и мечти.

Филип не може да се определи с една дума, но има дни, в които тайно подозира, че тази дума е „разочарование”. След такива прозрения обикновено мрънка час-два на някой под ръка, по възможност приятел с психични проблеми, на фона на които думата започва да избледнява, после изяжда сандвичите на милата лелка в кафето зад ъгъла, пие кола лайт (понеже така може и да си отложи с някой друг час смъртта) и пуши цигара, чиито ефекти няма да споменаваме, защото не искаме да огорчаваме нашия герой.

Когато беше малък всички квартални лелки ахкаха, че е мил и прекрасен, учителките трепреха от възхита колко е прилежен, а семейството му с достолепие отбелязваше, че е почти гениален. И докато всички мислеха колко щастлив е малкият ни герой, това малко подло „почти” го измъчваше тайно, без дори да подозира. Ходеше на училище с прилежно подготвено домашно, свиреше на пиано като дете ангел, прекарваше дълги часове в гълтане на енциклопедии и безразборно подбрани книги от семейната библиотека, намери си хобита и всичко това, за да се оразличи. Истината е, че Филип наистина беше добро и будно дете, почти гений, и бе жаден за знания, привлечен от новото и неизвестното, но нищо от това, което откри, не го вълнуваше истински. Идеален на вид, умираше от ужас, че тази огромна незапълнена пукнатина си личи от пръв поглед. Впоследствие се отдаде на странни тайни навици, които не откри на никой, но продължи да се грижи за безупречния си публичен образ. Не успя да направи нищо кой знае колко вълнуващо, но пък малките собствени тайни придаваха загадъчен блясък на очите му или поне така си мислеше той.

Филип е обикновено 26-годишно момче, което пуши цигари. Иска да бъде различен, силен и изненадващ за себе си и околните, иска да бъде неповторим, иска да открие неща неоткрити за простосмъртните, иска да усети силно вълнение и да вкуси победи, защото се страхува до смърт да умре обикновен. Пали нова цигара и потъва в мисли за неясното бъдеще, което по навик вече не само го изкушава, но и плаши. Откъде накъде още не знам?, - пита се той. И докато вдишва силния тръпчив аромат на догарящата цигара, животът си минава, следвайки неумолимия ход на времето. А Филип е това, което иска да бъде, просто се страхува да го осъзнае.