Бла бла бла

- Глей са, к’во е положението, – Рада както обикновено си въобразява, че знае всичко и не иска да ме остави да правя каквото си искам, та от половин час съм свидетел на безпомощните й напъни да ме убеди в своята безпрекословна и свята правота – ти, миличка, цял живот си се ползвала от привилегии и зат'ва не можеш да проумееш как функционира светът...

Туш! А всичко почна съвсем невинно. Пита ме как съм и аз й казах, че не знам точно, но подозирам, че съм изморена и доволна, но някак недостатъчно. Такова състояние в категориите на Рада се оказа, че явно не съществува и тя няма да спре, докато не се съглася с нея. Да, ама днес не ми е до съгласие с никого, така че ми остава да се моля да се умори и да прегракне, или някой по-достоен от мен кретен да й съобщи за подвизите си по телефона. Много я обичам, ама ме уморява.

- То не е никак лесно и не ми се хили така, ако обичаш. Аз всичко това за твое добро го казвам. Абсолютен инат си и това в крайна сметка ще те затрие. Умна си, готина си, к’ъв ти е проблемът? Ти знаеш ли какво видях оня ден, че си ми се затръшкала така? А?! Значи вървя си аз по улицата с Милена и тя както обикновено ми дудне за оня, невъзможната любов, и на мене вече леко почва да ми става нервно, щото не са само нейните измишльотини на тоя свят, и въздух си трябва някак, и тишина. Та вървим си и се чудя как да не я цапардосам и изведнъж някой почва да крещи като луд: Радаааааа! Радааааа! и на мен естествено ми просветва - т’ва означава, че Милена, ще - не ще, ще млъкне и се обръщам към виковете. О-ообачее кой мислиш, че виждам? Я, да те видим дали ще познаеш!

С известно облекчение, нали Милена е под прицел, смотолевям:

- Ми не знам, Ра, да не е някое старо гадже?

Рада почва да се хили заговорнически и с огромна възбуда ми изтърсва някакво име, което не ми говори абсолютно нищо. Поглеждам я тъпо и се чудя на тържествуващата й физиономия:

- Калина? Амии, не се сещам. Съжалявам. Виждала ли съм я?

Рада може да си повдига само едната вежда, за което винаги тайно съм й завиждала, и сега отново вещо го прави, та на мен пак ми става някак неудобно от моята непросветеност - тази Калина явно е важна.

- Значи, помниш ли го Данаил?, - кимам утвърдително и тя продължава – ми това хипи след като ме заряза се хвана с една мадама, която впоследствие се оказа, че е съученичка на сестра ми от 22-о, тя Мила нали беше една година там при тия, та мадамата аз отлично я знам, щото беше по онова време много яка – и красива, и с мозък - абе, един път! Та ето ти я Калина. Татко й беше дипломат някъде по арабските държави и съответно тя си растеше с малко контрол и с много пари тогава. Ама пак ти казвам, т’ва не ти е някоя тъпа кифла, все пак момичето си беше образовано, възпитано и умно. Още не знам как се хвана тогава с това обрасло хипи Данаил. Честно – нямам идея. След време чух, че й бил бил шута, което също си е леко озадачаващо. Знаеш го к'ъв емоционален беше тоя, пфу, мамка му, а мен как ме изигра! Та ей тая мадама ме спаси от хленчовете на Милена...

Опитвам се да изимитирам заинтригуван поглед, докато всъщност броя точките на покривката и ги категоризирам по размери и цветове, а Рада се гмурва отново в своя разказ:

- Гледам аз едно момиче търчи към мене, веят се някакви шарени поли и шалове, абе като цветен облак от воали, ама викащ. Приближава се стремглаво и буквално ме помита по тротоара. Съвземам се някакси от шока и разпознавам Калина. Ние с нея никога не сме били на нещо повече от здравей-здрасти, та доста ме изненада. Шаловете й хич няма и да ги коментирам, хихи. Та въпросната Калина изсипва върху мен някакъв невъобразим поток от думи и така научавам последните й 5 години – да не повярваш, че такъв многословен човек може да говори синтезирано, хм. Оженили се преди 3 години с Данаил, ама той вече не бил същият – не се занимавал с интелектуална дейност и много цапал и разхвърлял в къщата. Не можел да си намери работа, по цял ден лежал вкъщи и джиткал някакви игри, а за капак май имал и странични развлечения, ако разбираш какво имам предвид. И ето сега, Калина била принудена да работи на няколко места, за да свържат двата края. Продаваше банички, за да не й се налага да проси от баща си. Ей, това си е момиче с достойнство, ще замълчим за шаловете, ама не разбирам що го търпи тоя безполезник?! Живота си съсипва.

Стряскам се, защото предусещам как отново ще връхлети върху мен.

- Ей, за т’ва си говорим. А ти, тука за някакви глупости се притесняваш! Не цениш това, което имаш и т'ва си е!

- Ама аз, ама аз нито в един момент не съм се оплаквала. Казах ти - добре съм. Просто съм уморена, но не прекалено и съответно не съм съвсем доволна... Абе, добре съм, лошо се изразявам просто...

- Неблагодарност и точка! – процежда Рада триумфално и тръгва да си налее вода.

Звъни се на вратата. Отивам да видя кой е и развълнуваният глас на Милена се разнася по домофона, с пращене и съскане. Отварям й и тръгвам с облекчение към дивана – Милена ще дойде със своите истории и най-накрая ще се сложи край на инквизицията.

Чуват се стъпки и в апартамента прокънтява протяжното:

- А той ме заряза, заради друга без дори да сме ходили! Представяте ли си?! Бясна съм!

Рада ме поглежда безпомощно и решава да замълчи. Сега започва часът на Милена.