когато дъвките бяха идеални, а лисиците рекламираха шоколад, сервирах кафе от кал и сладки от цветя. Разказвах странни истории на въображаем език. Правех се на гимнастичка над домашното гробище за хамстери в градинката пред блока. Слагах си пачката и танцувах до припадък пред възхитения поглед на съседчето, нечувало класическа музика досега, примамено ловко с обещания за лимонадено шампанско. Когато Сандра беше икона, а дракони изпълваха песните на Жан Мишел Жар, вярвах, че съм принцеса. Вярвам и днес. Водех смело кварталната банда, вършех беля след беля. Омайвах всички съседки и тайно им берях розите. Мечтаех да порасна голяма. И въздухът бе красота.
Къде е този въздух сега?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар